Често казваме, че Стабил Груп е като семейство и сме безкрайно щастливи, когато колегите ни също използват тази дума. С някои от тях съумяхме да пораснем, да се развием и днес вървим устремено напред. Прекрасно е, когато откриваш не просто колети, а приятели, с които сте заедно повече от 10 години, от 15 години и дори над 20 години.

Днес ви срещаме с Диана Зехтинска, която е част от Стабил Груп вече 17 години. Тя е извървяла дълъг път и определено е сред хората, на които можем да кажем: Благодарим ти, че си част от екипа и от живота ни!

Здравей, Диана, и ти благодарим за това интервю. Представи, първо, себе си с няколко думи.

Здравейте, казвам се Диана Зехтинска. Родена съм в Пловдив и съм завършила Механотехникума в нашия град. Зад гърба си имам над 36 години трудов стаж, като през последните 17 от тях съм част от семейството на Стабил Груп.

На каква позиция започна работа и какъв професионален път извървя до сега?

Когато започнах работа, структурата на Стабил Груп беше по-различна, отколкото е в момента. Стартирах през 2003 г. като Магазинер в Стабил Инженеринг ПИИ. През 2009 г. за около година бях част от тогавашното направление „Капково напояване“, което в последствие премина изцяло към колегите от Стабил Агро Трейд. Скоро след това се завърнах в Стабил Инженеринг ПИИ на позиция Началник склад.

Каква равносметка би направил за извървения от теб път?

17 години е... почти цяло пълнолетие и зрялост с всичките промени, предизвикателства и израстване, през които преминава подрастващият. За себе си мога да кажа, че пораснах изключително много като професионалист и човек. Най-хубавото е, че собственото ми развитие отразяваше и продължава да е в унисон с развитието на фирмата. Допада ми, че нито аз нито кампанията стоим на едно място. Вярвам, че именно тази динамика е разковничето на взаимния успех.

Какво те мотивира да останеш толкова дълго в Стабил Груп и в частност в екипа на Стабил Инженеринг ПИИ?

Още в началото нарекох Стабил Инженеринг СЕМЕЙСТВО.

Докато повечето хора използват думата ПРЕКАРВАМ времето си на работното място, аз предпочитам да използвам думата ЖИВЕЯ. Според мен да „прекарваш“ означава да си пасивен свидетел на дейността, която се случва около теб.

Аз ЖИВЕЯ ежедневието си на работа и за мен винаги най-важни са били колективът и отношението, както и работната динамика между тях, осигурена от ръководството. В крайна сметка, всички сме преди всичко хора - останалото се учи. Никой не се е родил експерт в областта си.

Кое е било най-голямото ти предизвикателство до момента?

Да съм рамо до рамо и в крак с развитието на фирмата: нито крачка назад – за да я бавя; нито крачка напред – за да не виждам какво се случва зад гърба ми. Така например, складът ни стартира навремето като малка стая, която днес е помещение с доста по-внушителни размери, на територията на което процесите са по-комплексни, както и техниката, с която работим. Да си част от подобна еволюция е огромно удовлетворение, но и предизвикателство.

Кое ти доставя най-голямо удоволствие в работата?

Динамиката в работата, която ме учи всеки ден. Да се развивам непрестанно през последните почти две десетилетия от живота ми е огромна мотивация.

С какво от постигнатото дотук се гордееш най-много?

С риск да се повторя – за мен следното описва „математически“ отговора на този въпрос: мотивация = предизвикателство = успех.

Към какво още се стремиш в професионален план? Какви са целите ти в момента?

Да продължавам да се развивам в Стабил Инженеринг с темпото, което поддържам до сега.

Опиши колегите си с три изречения.

Динамика. Семейство. Отговорност (три думи, но пък са в три изречения).

Опиши работата си с три изречения.

За мен няма разлика между ценностната ми система и начина, по-който възприемам колегите и работата. Работното място е симбиоза от двете, така че бих повторила предходния отговор: Динамика. Семейство. Отговорност.