Истории за успеха: Какво е да си 12 години инженер-технолог в Стабилинженеринг-Алфа
Колкото по-голямо става семейството на „Стабил Груп“, толкова повече истории има, които искаме да разкажем. При нас има над 180 служители, с които се срещаме всеки ден, но с някои от тях сме заедно от 10 или повече години. Днес ви срещаме именно с човек, който 12 години е част от екипа на Стабилинженеринг-Алфа. Запознайте се с Марина Митова.
Какво ни разказа тя за работата и ежедневните си предизвикателства, прочетете в интервюто.
Здравей, Марина, разкажи ни малко повече за сeбе и с какво точно се занимаваш.
Здравейте, аз съм Марина Митова. Вече 12 години съм част от Стабил Груп и по-конкретно от Стабилинженеринг-Алфа – фирмата, която ми даде шанс за развитие.
Имам дипломи за две средни и три висши образования, които са в сферата на хранително-вкусовата промишленост, туризма и езиците. Мога да кажа обаче, че те са едва основата, върху която стъпих по пътя на изграждането ми като личност и специалист.
Преди 12 години започнах работа в Стабилинженеринг-Алфа на позицията, която заемам и днес – инженер-технолог ХВП (хранително-вкусова промишленост). Към момента имам и допълнителна квалификация към професията си – проектант с пълна проектантска правоспособност към КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране). За мен това беше важна крачка, която нямаше да постигна без безусловната подкрепа на колегите ми и на фирмата.
Каква равносметка би направила за извървения от теб път?
Аз виждам моята професия като безкраен хоризонт, по който съм минала едва малка част.
Думата „равносметка“ за мен е съпоставяне на положителни и отрицателни черти, но предпочитам да акцентирам върху положителните. Например, възможността да се уча от хора с много голям житейски и професионален опит, срещата с уникални задачи и клиенти, разнообразните производствени решения, които виждам в хода на работата си, както и екипният дух на цялата фирма. Това са нещата, които ме стимулират и мотивират да продължавам да се развивам.
Относно отрицателните, тях ги оставям на заден план. Те са нещо дребно, към което дори не поглеждам.
12 години не са никак малко време. Какво те мотивира да останеш толкова дълго в семейството на холдинга?
Мотивират ме хората във фирмата и клиентите ни.
Колегиалните отношения, екипността и лоялността на колегите ми за мен са пример как трябва да се изгражда екип. Ние често работим по специфични задачи и ни се налага да преодоляваме различни трудности. Въпреки това обаче сме съумели да изградим силен екип и да спечелим доверието на дългогодишните партньор. Вярвам, че това е възможно само във фирма с ясни цели, политики и позитивно отношение към екипа и клиентите. Радвам се, че работя именно в такава.
От друга страна, голяма част от нашите клиенти са предприемачи, които развиват бизнес в по-малките населени места на България. Тъй като ние предлагаме от цялостно проектиране, технически и технологични решения до монтаж и пуск на цели производства, чувствам, че екипът ни дава своя принос в развитието на икономиката на страната и подпомага косвено създаването на работни места извън големите градове.
Разкажи ни малко повече за твоята работа. Кое е по-специфичното и кое правиш с най-голямо удоволствие?
Работата на инженер-технолога проектант е многопластова. Започваме с пресъздаване на идеи и технологични решения на хартия. Минаваме през проектиране на цели предприятия в ХВП, съобразени не само с желанията на клиента, а и с всички законови рамки. Накрая работим съвместно с конструктори за създаване на работещо технологично оборудване според нуждите на производството. Въпреки че съм още в началото на професионалния си път, се старая да съм ефективна на всеки етап от работния процес.
Любимите ми моменти определено са брейнсторминг екипните срещи преди нов проект. Тогава всеки предлага свое виждане за реализация, но в името на функционалността на бъдещото изделие или проект постигаме консенсус и вземаме възможно най-правилното техническо решение.
Коя е най-нестандартната поръчка, която сте реализирали?
За 25-годишната история на фирмата сме имали доста големи клиенти, като за някои продължаваме да работим и днес. Част от тях са Софарма, Агрия, Ем Джей Дериз, Медика, ОМК, Винпром Пещера (сега ВП Брандс) и др. Правили сме от проектиране и изработка на съоръжения до монтаж и пуск на цели линии и системи.
А относно най-нестандартната поръчка… хм, всъщност ние стандартни поръчки нямаме. Дори би ни озадачила една „стандартна“ поръчка. Но като пример бих дала един голям неръждаем уникален кръст, който направихме за параклис.
Кое е най-голямото предизвикателство, пред което се изправяш и преодоляваш в работата си?
Да вникна максимално точно в идеята на всеки клиент, за да разбера какво иска да проектираме и изработим. Трудно е, но и много важно, защото така успяваме да превърнем идеята на клиента в работещо технологично решение.
Кажи ни какво правиш с най-голямо удоволствие в работата си?
Това са пуска и пробите на изграден от нас обект. Изпитвам огромно удовлетворение, когато всички системи се напаснат и обектът заработи според заданието. Създаването на продукт само по себе си развива и обогатява човек, но когато съм част от производството на цяла линия или обект, се чувствам истински щастлива.
Какво още искаш да постигнеш в професионален план? За какво мечтаеш?
В професионален план искам да подобря комуникационните си умения и да премина на по-високо ниво в приемането и предаването на информация. Осъзнах, че ефективната комуникация намира работа, печели партньори и създава продукти.
А за какво мечтая ли? За повече хармония – в семейството, в работата, в отношенията между хората.
Опиши колегите си с три изречения.
Колегите ми са наистина разнолики индивидуалности. Имам късмета да работя с хора, които са на различен етап от живота си и това ни предоставя възможност да се развиваме един друг. С тях можем да се смеем и забавляваме, да спорим емоционално, да се разпалим безконтролно и да върнем всичко на мястото му. И това... само в рамките на 15-минутна почивка.
Опиши работата си с три думи.
Динамична, творческа, удовлетворяваща.