Познавате ли Цвети? Прочетете това интервю с нея и ще поискате да се запознаете лично!

Тя е талантлива, мотивирана и забавна. Тя е онзи човек от Плексистаб, който определяме като една от нашите Стабилски надежди. Виждаме потенциала ú и сме щастливи, че вече трета година работим рамо до рамо. Вярваме, че именно с колеги като Цвети можем да вървим успешно пътя си и да бъдем иновативни заедно за едно стабилно бъдеще.

Ето какво я попитахме при срещана ни.

Здравей, Цвети. Кажи няколко думи за себе си и с какво се занимаваш.

Здравейте, казвам се Цвета Крушева и от три години съм част от екипа на Плексистаб България. Завършила съм Университета за национално и световно стопанство със специалност „Аграрен бизнес“ и имам магистърска степен по „Финансов контрол“ от същото висше учебно заведение.

Още преди да стана част от екипа на Плексистаб притежавах опит в логистиката, но в малко по-различна сфера – тази на хранително-вкусовата промишленост.

Какво те привлече в Плексистаб като компания и защо реши да станеш част от екипа им?

Има моменти, когато усещаш, че се нуждаеш от промяна и нови предизвикателства. Така се получи и при мен на предишната ми работа, когато започнах да се оглеждам за нови възможности. Докато четях различни обяви за свободни работни позиции, ме заинтригува предложението на Плексистаб България. Привлякоха ме дългогодишния опит на фирмата, възможностите за развитие и предизвикателството за контакти в международна среда.

Имаше ли преди това опит в света на производствата и по-специално в производството на маркучи?

Да. Още от дете произвеждам маркучи на двора вкъщи! Шегувам се, разбира се :)
Допирът ми до производствата преди да започна работа в Плексистаб се ограничаваше до производство в хранително-вкусовата промишленост и по-конкретно на млечни изделия.
До преди три години производството на маркучи бе тотално нова област за мен. Промяната обаче не ме уплаши, а напротив – мотивира ме допълнително.

Какво ти направи най-силно впечатление, след като започна работа?

Да си призная честно, нямам много спомени от първия си работен ден. Не защото беше толкова отдавна, а заради силните емоции – от новото работно място, от новите ангажименти, от новите колеги. Всичко беше ново и притеснението, естествено, надделяваше, но се изпари в момента, в който бях посрещната от дружелюбните колеги. Те ми подадоха ръка още от първия миг. Най-щастлива съм от факта, че и до сега първото ми впечатление не се е променено.

Надявам се, че и колегите ми виждат в мен човек, на когото могат да разчитат - достоен член на сплотеното семейство на Плексистаб.

Кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваш в работата си?

Най-голямото предизвикателство, с което съм се сблъсквала в работата ми, е настоящото интервю, защото е коренно различно от моето ежедневно амплоа. Пък и мисля, че това е първото ми интервю, което някога съм давала.

А кое според теб е най-голямо предизвикателство, пред което тепърва ще се изправиш?

Бъдещето. Светът е безкраен и ежедневно ни предоставя хиляди възможности. Колкото по-големи ставаме ние, толкова по-голям става и светът. Може би най-голямото предизвикателство би било да намеря начин да се движа през този свят така, че да запазя същността си и да постигна най-доброто, на което съм способна.

Какво те мотивира?

Всеки от нас е брънка от общия механизъм на Плексистаб. За да бъде той добре смазан, е важно всеки стриктно и всеотдайно да изпълнява задълженията си. Каква по-добра мотивация от това! Удовлетворението идва, когато видиш успешния краен резултат и го споделиш с колегите си.

Какви цели поставяш пред себе си в професионален план и би искала да постигнеш в следващата година?

Иска ми се да успея да отговоря на предизвикателствата на новата ни реалност. Успехът има много и най-различни измерения, но за мен най-големият успех е да останеш човек.

А какво обичаш да правиш, когато не си на работа?

В ума ми постоянно препускат мисли и идеи. Имам авантюристичен и свободен дух, обичам да вървя по неутъпкани пътеки в планината, а и в живота. Обичам да чета книги и да пътувам. Най-голям уют намирам в миговете със семейството си, част от което е и кучето ми Рекс.

Опиши колегите си с три изречения.

Аз май изпреварих този въпрос. Но все пак ето отговора ми. Изключителна рядкост е човек да работи не с колеги, а с хора, които са се превърнали в приятели и близки. Това е най-благоприятната среда за постигането на високи ежедневни резултати.

Опиши работата си с три думи.

Предизвикателство, развитие, удовлетворение.