В ценностната система на Стабил Груп е залегнала първо екипността и стремежът към индивидуално развитие на всеки един служител. В семейството на компанията има специалисти, които наричаме „младите надежди“, но и такива с дългогодишен опит, чийто път и израстване проследяваме с интерес и възхищение. Обичаме да ги каним под светлините на прожекторите и да се вслушваме в тяхната гледна точка.

Щастливи сме да ви запознаем с Георги Димитров, който споделя ценностите на Стабил Инженеринг – Алфа като свои лични вече 12 години и вярва, че предварителната подготовка и задружност са в основата на успеха. Вдъхновяващ, въздействащ и много полезен диалог, който можете да прочетете тук.

Сподели няколко думи за себе си – на каква позиция си в момента в Стабил инженеринг - Алфа и от колко време работиш във фирмата?

Завършил съм Технически Университет София със специалност електроинженер. Обучението беше в период на 4 години и половина, след което студентите придобиваха специалност „Електрически машини и апарати“. След завършването ми бях разпределен в завода за а-синхрония и електродвигатели Пловдив, така нареченият ЗАЕ, който се намира на бул. Брезовско шосе. Длъжността ми беше конструктор в конструктивен отдел в продължение на три години. След това се насочих към производството, към което имах интерес още от самото начало.

Малко по-късно, бе основана компания за производство на специални двигатели и благодарение на натрупания ми предишен опит ме назначиха като мениджър на цех.

През годините съм бил и част от търговския екип на голяма компания, бил съм и мениджър на „Механичен цех“, но предприятието се премести в друг областен район и работата ми бе прекъсната. Тогава дойде моментът, в който проведохме интервю за работа с г-н Митко Стоянов и г-н Атанас Хаджиев, ръководител на Стабил инженеринг-Алфа. Бях нает на длъжност „ръководител производство“, а след не дълъг период от време започнах да отговарям и за монтажните дейности на фирмата.

Помниш ли първия си работен ден? Разкажи ни как се чувстваше тогава?

Първият ми работен ден беше на 1-ви октомври и първата ми среща с колега беше с г-н Георги Тотев, отговорник по технологиите в компанията. Той ме въведе в базата на холдинга, за да ме запознае с производствените мощности и капацитет. Срещнах и много познати лица, с които вече бяхме работили заедно в предишни компании. Екипът, с който ми предстоеше да работя, наброяваше повече от 140 човека. Няма да крия, че за мен беше предизвикателство да намеря общ език с всеки, но съм работил ежедневно върху това да има разбирателство.

Кое е най-ценното качество, което разви за това време?

Работата ми е помогнала да развия много качества през годините, но едно от тях е умението за работа с хора и грижата за тях. Винаги съм мислил за това как се чувстват те в работния процес в базата или на командировка. Когато сме пътували, без изключения, съм организирал предварително както плана за работа, така и престоят на екипа ми. Това определено осигурява една спокойна среда за труд и хората са много по-продуктивни.

По-важното и трудно качество, което съм развил е успешното организиране на поне четири проекта едновременно, което изисква детайлен план на работа за екипа, комуникация с клиенти, ресурси и логистика. За повечето хора това се оказва голямо предизвикателство да поемат отговорност за няколко проекта наведнъж. Целта ми винаги е максимално висока продуктивност за екипа и оползотворено време. Такава е природата ми в работата, такава е и в личен план.

Как средата в компанията се промени през това време и кое е най-знаковото събитие във фирмата през твоята призма?

За мен най-значимата и положителна промяна в компанията е, че успя да поднови цялата си материална база като оборудване и този процес е все още в действие, като ръководството работи върху нови идеи. Благодарение на тази материална база, компанията успява да произвежда много и разнообразни изделия, което е и в основата на фирмената политика. За компанията не е предизвикателство да реставрира, подобри или изгради отначало съоръжения на 50 години, например. Това е изключително предимство на производството на Стабил инженеринг - Алфа и много други компании пренасочват запитвания към нас. Това продължава да бъде така благодарение на целия екип и на г-н Стоян Белчев.

За съжаление, ще отбележа и един пасив и това е подбора и откриването на нови квалифицирани кадри в областта. Чудесно е, че район Пловдив увеличава своята индустриална и промишлена зона, но качествените кадри са дефицит.

Как мотивирате младите хора да изберат инженерството като професия?

Винаги съм подкрепял новоназначените и млади кадри, които идват с хъс и амбиция. Отговарям на въпросите им, отделям от времето си и давам задълбочени насоки, които да им помагат в бъдеще. Към това бих добавил и работата ми наравно с екипа. Това въздейства положително и мотивиращо.

Подход, който силно подкрепям е този на г-н Георги Джурков, ръководител на техническия отдел. Той посещаваше Технически университет Пловдив и Университет по Хранителни технологии Пловдив, общуваше с преподавателите в катедрите, които го насочваха към кадри с потенциал и желание за работа в сектора. Този метод към днешна дата продължава и г-н Стоян Белчев и аз мога единствено да ги поздравя за отдадеността и находчивостта.

Работата ти е свързана с чести командировки. Разкажи ни някоя интересна история.

Бяхме на обект в Турция, близо до Истанбул. Задачата беше монтаж на нови съоръжения за винопроизводство. На площадката за работа ни очакваха 12 броя резервоари с височина 10м. и диаметър 4м., които бяха само една част от съоръжението, наречено „батерия“. В тези съдове отлежава гроздовия сок.

Преди да започнем да свързваме съоръженията трябваше да изправим тези съдове, тъй като те бяха оставени в хоризонтално положение. За целта помолихме да бъде изпратен кран и мотокар. Кранът захваща с въжета съда от горната му страна, а мотокарът от долната. Екипът ни и друг път се е справял с такава задача и имаме процес за това. За клиентът, обаче, процесът се оказа много атрактивен и интересен. Кранистът избърза да издигне първия съд във въздуха преди мотокара да го е вързал от другата страна и попаднахме в опасна ситуация. Съдът започна да се върти в кръг във въздуха и набираше инерция. Кранистът реагира бързо и пусна съда обратно на земята. След това захванахме с мотокара другата му страна и успяхме да изправим и дванайсетте съда без опасност. Това става като и мотокара и кранистът повдигнат съда на височина около 2м. Достигайки тази височина мотокарът започва бавно да сваля своята страна, а кранистът продължава да вдига неговата. Когато съдът е във вертикална позиция може да бъде откачен от въжетата и да бъде пуснат. В края на процеса собственика и неговото семейство ни ръкопляскаха за шоуто.

Кой е най-мащабният монтаж, който си реализирал със своя екип и колко време ви отне?

Монтажът във Вила Мелник, в село Хърсово, на три етажа с панорамен асансьор през който се наблюдават всички съоръжения. Обектът ни отне два месец и половина на екип от 7 човека, в това число и аз редом до моите колеги. Докато ние монтирахме съоръженията, други работници строяха сградата. Монтажът включваше около 30 винарски съда с различно предназначение и свързани помежду си през трите етажа. Работата ни беше много задружна и с невероятна гледка към долини от лозя, вятърни мелници и планини. Препоръчвам на всеки да посети мястото.

Позицията ти е свързана с отговорности, за които трябва да бъдеш уверен при взимането на крайни решения. Какъв е твоят закон за правилно решение?

Проектите, с които се ангажира компанията са много и не винаги имам възможност да присъствам на всички монтажни площадки. Най-важното за мен в тези ситуации е назначеният отговорник на групата да бъде запознат в детайл с целия план на работа.

Монтажите освен отговорна задача са и опасна задача. Затова е от изключително значение разбирането в дълбочина на плана за действие. Радвам се, че срещам благодарност от страна на екипа ми за това, че отделям време и внимание за тяхната безопасност и успешна работа.

Другото, което ми помага да взимам правилни решения отново е предварителната подготовка и проучване. Когато сме стартирали един проект и се уверя, че екипа работи по него самостоятелно се пренасочвам в организирането на следващия проект. Започвам набирането на материали, заготовки и комуникация за логистика. Ако трябва да го обобщя като правило – минимум една задача напред, която да е предварително организирана и проучена в детайл. Без подготовка се губи време, създава се недоверие у клиента, който наблюдава работата и екипът е разпилян.

Кое те кара да се гордееш с това, че си част от фирмата?

На първо място много познанства из цяла България. И на второ място, но не по важност, през годините фирмата е изградила безупречен имидж в качеството си на стабилен партньор и изпълнител на сложни проекти.

Опиши колегите си с няколко думи.

Колегите са типични българи. Подходът към тях трябва да е народен, за да намерите общ език. Най-силно ги мотивира твърдението „ти това не можеш да го направиш“. След това се получава лавинообразен продуктивен процес на работа до завършване на задачите.

Опиши работата си с три думи.

Работата е отговорна, интересна и всеобхватна. Под всеобхватна имам предвид многото дейности, които фирмата може да контролира и го е доказала във времето.